Стъклото с покритие променя оптичните си свойства чрез отлагане на тънък филм от метал или метален оксид върху стъклената повърхност с помощта на физични или химични методи. Вземайки за пример обикновено ниско-E (ниско-емисионно) стъкло, повърхността му е покрита със сребро-съдържащ филм, който ефективно отразява инфрачервените лъчи (топлина), като същевременно позволява на видимата светлина да преминава, постигайки ефект на „топло{4}}изолация без блокиране на светлината“. Експерименталните данни показват, че домовете, използващи стъкло с ниско-E покритие, могат да изпитат намаление на вътрешната температура с 3-5 градуса през лятото и намаляване на топлинните загуби с над 30% през зимата, което значително намалява консумацията на енергия за климатизация и отопление.
Освен това, някои видове стъкла с покритие (като стъкло за контрол на слънчевата светлина) могат да контролират пропускливостта на видимата светлина (обикновено между 10% и 70%) чрез регулиране на дебелината на филма и материала, намалявайки вредата от пряката слънчева светлина върху мебелите и хората, като същевременно защитават поверителността. Например, използването на стъкло с покритие с 30% пропускливост на светлина в прозорци от пода-до-тавана във всекидневната или спалнята гарантира вътрешно осветление, като същевременно предотвратява проникването на външни гледки.
